и в белия стих съчинявам небе
с изгрев пастелен и мирис на дюли.
Лети ми се с теб. И измислям криле.
Какво от това, че сме вече големи
и в сиви площади утихва нощта,
в очите ни има безброй акварели,
малко са прашни, какво от това!
Какво от това, че ще паднем навярно,
щом пак ще мечтаем високо със чайките.
Времето бърза, препуска нахално...
Кажи колко още...Колко още да чакаме?
текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/
Няма коментари:
Публикуване на коментар