Хей, момиче

Хей, момиче, къде си? Заставам на брега и те чакам да дойдеш с вълната - пенлива, горда, с привкус на природно бедствие... Но морето е спокойно и тъжно и няма вълни, а само опустели, сухи вълноломи... Грубият пясък под краката ми  има спомен за твоите стъпки, леки и волни като вятър. Вглеждам се в очите на хората, в блясъка им... Търся да открия твоя - пленителен и омагьосващ като лудо биле. Срещам хиляди усмивки, изучавам ги и се втренчвам в трапчинките им... Дали не си се стаила в загадъчната  точица или в някоя малка, фина бръчица в ъгълчето? Милион лица минават покрай мен, но в нито едно не виждам теб. Утихнаха пейзажите. Времето и то спря да бъде променливо. Няма те, момиче... Като  звезда в небето, щом завали..Като шепот на листа,  когато е тихо. Като вкус на ягоди по средата на декември.  Така те няма. Но те помня!  А ти самата помниш ли се такава, както те запомних аз?

текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/