Как се разделяш с такава любов,
която с очите си пали жарава
и всеки нейн допир е различен и нов?
Как се заспива без нея във нощите,
когато в кръвта ти е нейният мирис ,
пропит е в стените, в ъглите, във костите
и нея си спомняш, дори да умираш?!
В душата е впила нокти. И дращи.
До ступор. До лудост. До вечност.
Звездите без нея са някакви сажди,
небето е тленна небрежност.
Сърцето ми вече е просто махало,
отмерва живота във болка на час.
Кажи ми, приятелю, как се забравя?
Когато виновният всъщност съм аз!
текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/
Няма коментари:
Публикуване на коментар