На глас ще се превърне в камък
и купесто ще висне самотата
в пурпурно-червения си пламък.
Ще лепне върху кожата ни мрака,
луната ще се скрие в листопади,
под нея в сянката й ще ни чака
една любов...която ще намразим.
Не я изричай. Тя е просто име,
което ще забравим на разсъмване.
А в тишината няма да си иде,
когато я мълчим...до сбъдване!
текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/
Няма коментари:
Публикуване на коментар