Здравей, любимо човечество!
Днес ти си най-развитият вид, който ме е обитавал. И сигурно не е случайно.
Все пак си разумно същество. Най-разумното, което съм приютявала. Помниш ли как
коленичеше пред силата на ветровете и бурите ми? Молеше се на моретата ми да са
милостиви. Приютяваше се на сянка под вековните ми дървета. Черпеше храна и
блага директно от моята природа, а не от магазина. Не помниш... Днес си развит
вид. Нямаш нужда да послушаш песента на птиците ми. Ако не си на почивка, не
забелязваш красотата и чистотата на природата ми. Забравило си, че аз съм един
цял организъм също като теб. Изчислило си, че процентът кислород във въздуха ми
е точно 21 % . Необходимото количество да живее... твоят вид. Ни повече, ни
по-малко. Забравило си да пазиш цялостта ми... Но аз пак те обичам. И правя
всичко възможно до запазя необходимия баланс на елементите в мен, за да можеш
ти да живееш. Но ми става все по-трудно. Да дишам. От целия боклук на
производството ти, който трябва да поема и да преработя. От всички вредни
емисии, които замалко да пробият необратимо озоновия ми слой. От отпадъците,
които изхвърляш във водите ми и дупките, които дълбаеш в недрата ми. Всичко
това може да е смъртоносно. Като зараза, която да наруши баланса ми. Но не за
мен се притеснявам. Даже и да получа срив в екосистемата си, аз ще се
възстановя. Може да е след хиляди, милиони години. Но ще го направя. Но ти,
човечество. Ти си застрашено от този срив. Към който не виждаш, че допринасяш.
А изчезнеш ли, не съм сигурна, че можеш да се възстановиш отново. А след себе си
повличаш и всички останали видове, някои от които са тук много преди теб...
Пази ме, за да се запазиш и ти!
С обич,
Земята
текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/
Няма коментари:
Публикуване на коментар