Запей ми...песен. Изпей ми ... любов. Не я назовавай! Нека я обрисувам сама в съзнанието си. Ще бъде вкоренена в сърцето ти. Поливана с бушуващите илюзии, пулсиращи във вените... Короната й се поклаща от бриза на нетрайните вълнения. Времето ще я прошари. Ще отнема по единица от силата й с всеки миг безразличие. И тя ще утихва... Но никога не ще изчезне съвсем, както нищо не изчезва във Вселената. Пак ще я разпознавам в песента на нови красиви обещания, в аромата на топла прегръдка сутрин, във вкуса на уханна усмивка... Затова пей ми... за любов...
текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/
Няма коментари:
Публикуване на коментар