Тишината се стича на капки.
И вали. Във очите вали.
Любовта се разпада на части.
И си тръгва. Беззвучно с април.
Прекосява сърцето на пръсти.
Мълчаливо прикрива лице.
Просто тръгва, прехапала устни.
Твърде рано. А може би не.
Може би бърза за своето лято.
И ухае на слънце и сини вълни.
Тази зима й бе непозната...
И си тръгва на капки с април.
текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/
Няма коментари:
Публикуване на коментар