Разделени заедно

Помня как се опознахме. Приютих се в теб... завих се със сянката на красиви думи.
Притегли ме към същността си.
Приемах го като доверие. Постелих своята безразсъдна наивност. Демонстрираше съвършенство. Изпитвах възхищение. Бях там. Зрител пред собствената си клада.
Жънеше успехи. Радвах се в знак на споделеност. Споделеност? - ирония!
Приемах трохите за жестове и отношение. Мимолетни бяха. Залъгвах очите си, очакваха друго... А ти усещаше ли ме? Видя ли как искряха очите ми ...
Говорихме за бъдеще. Главоломни стремежи. На някого. За Теб. За Мен.
Разговорите станаха някак “по подразбиране”. Забеляза ли кога се променихме?
Как сякаш сме удавници в собственото си забързано ежедневие... в което ти все така ... никога не каза Ние!
 
текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/