Разпънати между искам и трябва. Разпънати
между страсти и страхове, между емоции и разум. Разпънати между получаващото
Себе си и ... отдаващото Себе си. Всеки опън има посока, която не е нужно да
следваме. За някои хора е труден процесът на даването, отдаването. За други е
достатъчно трудно да се справят с получаването - особено на това, което искат.
И биваме разкъсани между “Осанна!” и “Разпни го!” на собствените си неясни
кръстове. Всеки пречистващ собствени грехове. Очакващ собственото си опрощаващо
възкресение. А сякаш три дни не ни стигат... Висим си разпнати и, вместо
размисъл и поука, се научаваме на примирение с участта си. На жертвен агнец...
Забравяме, че Той вече се пожертва за нас. Сега трябва да изпълним мисията си -
да живеем! С четири основни посоки - доброта, чест, уважение и трудолюбие! Не
да се чудим към кой край да се раздадем, а да знаем, че ние сме в средата и
съдържаме всичките посоки в нас! Ние сме обединителите и основите! Ние сме
смисълът! Ние сме началото!
текст: AntOurAge
снимка: нета
Няма коментари:
Публикуване на коментар