До ръба

Извинявай! Дошла съм за малко, 
но с тонове в минута ще говоря,
тази нощ ще тежа многократно,
от всяка дума ще пиеш отрова.
Всеки звук ще отеква във вените,
силно и яростно от мен ще звучи,
ще прониже стрелките на времето,
за всяка истина ще преглъщаш сълзи.
Тези, дето заключвах във ириси
и в сърцето дълбаеха яма,
и куршумно след теб ме убиваха,
тъй че днес почти да ме няма.
Връщам ти ги на час по лъжичка,
нека всичко е пито-платено,
нека утре започва на чисто,
нека стигнем докрая предела.
Падат тук и душите, и маските
и до скелет ще режем със теб
онзи допир, приличащ на щастие,
белегът в ляво - парче по парче.
Ще напръскам с вината лицето ти,
ще ти върна от всичко по две.
Но замрази в юмруци сърцето ми,
ако от студ твоето вземе, че спре!

текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/