но в себе си не станах пепелище.
От огъня душата ми изгря,
когато до основа ме разнищи.
От бурите до прах се разпилях,
но в себе си не пазя руините,
със вятъра внезапно полетях
до светлия простор на висините.
С парченцата гнездо си свих,
когато ме болеше, там заспивах.
От злобата и глътка не отпих!
По-силна бях, когато не умирах!
текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/
Няма коментари:
Публикуване на коментар