Не виждаш ли? Не съм от тук!
Набързо само преминавам...
Аз облаци си правя от памук,
в очите ми узряват минзухари.
А вечер в мен се раждат сто слънца,
с лъчите им си шия цветни рокли.
И вместо корен, пускам хвърчила.
Небето ми е дом. Не искам покрив.
Не виждаш ли! Не съм от тук!
И ти не спирай да ме заговаряш...
Твоят свят за мен е много чужд!
Бързам...да поливам минзухари!
текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/
Няма коментари:
Публикуване на коментар