Равнодушието след 24-ти май

Колко думи могат да бъдат хвърлени на вятъра? Уморени от разговори, които не оставят диря. Вгорчени от тежкия вкус на безсмислието. Забравили как се пишат правилно. Блъснали се в хора, които са слепи и глухи. В дребни души, които искат да превземат големи светове. И все по-уморени и все повече се пускаме по течението на празнодумието. Фразите ни станаха клишета и напукаха смисъла…и от тези цепнатини „бавно, но славно” поникна равнодушието. То ни промени, сви ни в черупки, затвори ни очите. И отвори широко вратите за дребни души, засилени да превземат големи светове. "Върви народе, възродени" си върви някак по инерция.
Липсата на действие срещу това е въздействие за одобрението му. Все си мисля, че зад празните погледи и вдигнатите ръце…има реакция. Която всеки момент ще се съедини със здравия разум и ще избухне. Равнодушието няма цвят и вкус, но за сметка на това е по-вредно от чипса и алкохола и по-разрушително от тютюнопушенето, но за него никой не прави кампании и не раздава брошури. Не се прави превенция, вероятно защото имаме претенцията, че не ни се случва. Равнодушието е като цигарения дим- вреди и на нас самите, и на околните. И за да се откаже изисква воля и усилия. И избор! А изборът значи отговорност. Отговорността е риск. Рискът може да доведе до провал. А сякаш никой в днешно време не иска да се провали. И затова бягаме...Бягаме от грамотност, бягаме от отговорност, бягаме от обяснения, бягаме от себе си, бягаме от другите, бягаме от страната, бягаме…към „комфортната зона” на мълчанието и равнодушието. И за успокоение на съвестта си обвиняваме времето, века, средата, поколението… Бъдете големи, моля ви! Не позволявайте равнодушието да стане институция. Обслужваща дребни души!
 
текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/