Препоръчано от Антураж: "А планините ехтяха" на Халед Хосейни

Книга за възможността и надеждата да намерим у някого, изгубена частица от себе си. За това как обичаме, как се грижим за онези, с които съдбата ни е свързала, и как нашият избор отеква през поколенията.
По вълнуващ и докосващ начин е представено всичко това в романа
“А планините ехтяха” на Халед Хосейни.

“Техните спречквания не приключваха, а по-скоро избледяваха като капка мастило в купа с вода, но оставяха подире си лек нюанс.”

“Въпреки непреодолимите препятствия всички ние очакваме да ни се случи нещо невероятно.”

“Да твориш означава вандалски да ограбваш живота на хората, да ги превръщаш в неволни и неохотни участници. Присвояваш си желанията им, мечтите им, крадеш недостатъците и страданията им.”

“Мама уважаваше Талия твърде много, за да я глези. Не искаше да я оскърбява с неискрени уверения.”

“Научих, че светът не те вижда отвътре, че изобщо не се интересува от надежди, мечти и терзания, които стоят скрити под кожата и костите ти. Беше съвсем простичко, макар абсурдно и жестоко... голяма част зависи от симетрията на костната структура, от разстоянието между очите, големината на брадичката, формата на носа, от това дали имат идеален назофронтален ъгъл или не.”

“Интересно нещо са хората. Повечето са направлявани от страха. Мислят, че живеят според това, което искат. Но всъщност ги ръководят нещата, от които се страхуват. Онези, които не желаят.”

“Но времето е като чара. Никога нямаш толкова, колкото си мислиш.”

текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/