Ариведерчи!

Ариведерчи, ми аморе...
Банално стана да съм твоя.
Суета любовна вече е излишна,
от прах душата трудно вдишва...

Ръката топла - в камък е присвита,
мечтата - тихо в ъгъла затрита.
Опитах, вярваш ли? Едва ли...
На рани станала съм цяла.

Край тебе призрак съм. И скитам.
Забравила какво е да политам.
Пусни ме. Без да ме разпитваш.
От закъснели думи - полза никаква.

текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/