Последният да заключи вратата

Всички казват "Бягайте оттук."  Липса на отговорност или на желание за справяне с проблеми? Отчаяние или реална преценка на ситуацията? Как никой не каза "Останете, за да се справим." Или "Върнете се, за да го направим по-добре." Как така никой не вижда светлина в тунела? Звучи ми съмнително. В европейска държава с демократична система... Има някакъв дисбаланс. Роден си свободен, за да можеш да избираш. А всеки те подтиква към избора на бягството. Да, бедни сме. Имаме проблеми в манталитета. Но нужно ли е да се превръщаме в бежанци, подтиквани от колективното мнение и всъщност егоистична загриженост? Да бягаме като мишки от потъващ кораб... А той не потъва ли всъщност, защото няма кой да се справи с повредите му? И ако искаш да родиш дете в България, следва ли да е, за да го изпратиш в чужбина? И ако решиш да се върнеш, следва ли да те гледат подозрително? Все едно нещо ти е сбъркано. Сякаш ненормалната ситуация е да искаш да си вкъщи. Сякаш емиграцията започва да се превръща в норма. В критерий колко са ти възможностите. Ама то нали навън са ти по-големи. А може би в един момент на България ще й омръзне да чака някой да се почувства щастлив в нея. И ще спре да милее за хората си. И тогава просто ще каже: "Всички сте свободни да се махнете. Тръгвайте! И последният да заключи вратата!".

текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/