Докато едни пируват, за да усещат, че “живеят”, други живеят в мир със съвестта си! Пазейки своята чест! Или както е казал Стивън Кинг: “Тя е онази малка кост, която държи главата изправена!”
Не надменността, не пренавиването на спиралата на самовнушението, а тихата и безценна - Чест! Еми, блазе на този, който я има! Продължението на търсенето и поддържането й зависи от всеки от нас! От ежедневните ни избори, от решенията, които следваме, от думите, които премълчаваме, от свободата, която дишаме!
Ужас обзема настоящето, ако се зароди възможност да се върнат хора и спомени, лишени от чест. Да съжалявам, че вече не са част от живота ми?! Колкото и да искам не мога! Аз пораснах - Миналото не! Аз се наслаждавам на себе си и ми е добре! Наслаждавам се, че не ми остава място за съмнение, ама въобще! Живи и здрави да си носим кръста, кой както намери за добре! Според собствената си нагласа всеки търси израз на душевния си мир! ... Или не му остава време от безкраен пир.
Най-ценното на Миналото е, че е безвъзвратно отминало! На Настоящето, че можем да го усещаме! А на бъдещето - че не го познаваме! Нека живеем с изправени глави!
текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/
Няма коментари:
Публикуване на коментар