Да скоча от ръба.
Приятел да ме предаде.
Дали ще оправдая нечия надежда.
Да вдишам болка.
Да остана без небе.
До прозрачно любовта ми да изчезва.
Не, не ме е страх.
От лош късмет.
Насрещен вятър.
От удари безчет.
От неизбежността на края.
Страх ме е
като дете,
ако детето в себе си не разпозная...
текст: AntOurAge
снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage/
Няма коментари:
Публикуване на коментар