Жаме вю

За части от секундата се пренасяш през времето. И попадаш на миг, който вече ти се е случвал. Дали в сън или наяве, не е ясно. Дежа вю. Всички го знаят или са го преживели. И едва ли е странно, че точно това изживяване е познатото ни. Колко са чували за противоположното му състояние - "Жаме вю"? Нещо познато или преживяно, с усещане за нещо ново. Сигурно малцина. И няма как да е другояче, след като цялото ни същество е насочено към търсене на новото и непознатото. Прост пример са похвалите, които получава едно дете, усвоявайки първи крачки. С нарастване на умението му, то започва да се приема за нещо нормално. И похвалите стихват. В един момент секват. Вече не се отбелязва, че си направил крачка напред. Че не си паднал. Така е нормално. Вече не е нещо "ново". Същото е и с хиляди други дребни и не чак толкова дребни изживявания. С отношенията ни един към друг. С възприемане на нещата за даденост. А може би магията е в това да изживееш поне едно "Жаме вю" на ден. Да го изпиташ, да му се насладиш, да усетиш само за миг познатото като нещо ново. За да не забравяш да го оценяш. Пък било то и само едно вдишване. А защо не и самият ти да си нечие "Жаме вю"... Всеки ден! За да не ти се случва ново "Дежа вю"... през ден.

текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/