Страх да вземе решение и да предприеме действие. Сякаш целият свят е длъжен да се върти около неговата налудничава особа и да настрои всемирните закони спрямо неговите нагласи.
Примиреност - остава се в ситуацията. Не счита за необходимо да надгражда и развива нещо.
Апатия - към чувствата на “близките” (кавичките не са случайни), които искат и чакат дадено действие, отношение. Понякога дори го заявяват директно.
Тъпа самозаблуда, че ще се наредят все пак нещата. Щом целият свят е длъжник, естествено, че ще получи своето. Отчаяно ... до последно.
Безсилие - като на жертвено агне, щом се изчерпи търпението на останалите. И няма ни най-бегла представа какво трябва да направи, а дори да има, не иска, защото би значело да признае някаква вина.
Ужас, че ще се наложи да понесе отговорност. А това е бреме, което безгрешният не носи! Никога!
Наглост, да се отрече от ценното в живота си. “То и без това не беше толкова хубаво, имаше си недостатъци”. Сякаш който и да е друг човек или ситуация нямат.
Идиотизъм, защото не съжалява. Това е. Не зависи от самия него. “Каквото можах, направих”.
Карма - превръща се от субект в обект. Е, със сигурност ще е неприятно, но за жалост надали ще бъде осъзнато...
Та, срещнеш ли налудничав поглед, знай, че можеш да очакваш всичко. И разумно и нелогично. И те така...
текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/
Няма коментари:
Публикуване на коментар