Така, както обичаш

Ставай, поспаланке... Направил съм ти кафе. Както го обичаш. Нито много горчиво, нито много сладко. И горещо. Обичам да те гледам как се събуждаш и потъркваш очи... Докато аз отмятам небрежния златен кичур, който те гъделичка... Ако знаеш какви гримаси правиш. Като дете си!
Имам стотици снимки в телефона си от твоите събуждания. Толкова, че да направя самостоятелна изложба в Лувъра. Ще ме помислиш за луд... може би съм. Но сякаш в това полусънено състояние човек изглежда най-щастлив и истински. Най-неподправен... съвършен! Докоснат от ангел! А ако наистина е така... и вечер по лунните лъчи слизат ангели и ни целуват за лека нощ! Но щом отворим очи... Не помним или не искаме да повярваме. Затова сигурно бебетата се усмихват толкова много, докато спят. Следващите фотографии ще бъдат... ти на лунен пейзаж... Знам, че ще се усмихваш...
А сутринта в полусън ще се протегнеш и тихо ще прошепнеш "Добро утро! Обичам това кафе... и теб!"
.................
Събудих се... Багажът ми е прилежно прибран в куфара. Миналото отброява всички неслучили се сънища... тик-так, тик-так... Оставям кафето недокоснато... Нека остане за теб. Изпий го... както обичаш. Студено!

текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/