Крачка напред

Понякога е нужна само една крачка към новия избор. Крачка, която в началото тежи като атрофирал мускул. Която те изпълва с несигурност и страх от неизвестното. Но щом я направиш...краката ти сами тръгват към новата посока. Няма спиране. Вървиш напред! А погледът търси да достигне хоризонта, за който си мечтал. Пулсът се ускорява с всеки изминат саниметър. И в този момент дори спира да има значение къде ще стигнеш, достатъчно ти е да вървиш към новото. Защото старото вече не ти е нужно. Защото там не си бил на мястото си. Защото въздухът е бил застоял и тежък. Като в бункер. Но щом веднъж излезеш от него...още с първата крачка започваш да усещаш свежия приток на кислород. И просто вървиш... докъдето ти стигнат силите! А назад...назад се обръщаш само за да знаеш през какво си минал...


текст: AntOurAge
снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage/