Тя, любовта, умира ли, не пита
какво било е някога преди,
била ли ти е път и смисъл...
Какво си взел и колко си й дал?
Под чертата е: колкото - толкова!
Други сме вече и всеки е сам,
когато разплаща се с болката.
От ляво няма нищо. Тишина!
Дори и спомените са студени,
изтрити до последната следа,
изгубени, напълно притъпени!
И не нарочно...Просто кръговрат!
След нея се започва отначало,
събуждаш се със нов декор и цвят
и пак раздаваш себе си изцяло.
До сетен дъх! До всяка своя клетка,
до сливане, до сбъдване, до края,
до неизпепелената във теб надежда,
че сърцето да обича още знае!
текст: AntOurAge
снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage/
Няма коментари:
Публикуване на коментар