Стихия

Утре...е твърде далеч...
За да обичам като за последно.
Да гоня вятъра и да хващам мечтите си.
Да протягам ръце към слънцето и да се оставя на лъчите му.
Да падна в прегръдките ти.
Да бъдем щастливи и да се слеем в едно.
Да прощавам. Да творя. Да съм цяла.
Да оставя живота да се влее в мен
с вкус на праскови и дъх на лято.
Аз нямам утре.
Само днес.
Политам.
На облак ставам и връхлитам.
В земята всмуквам се.
Пробивам.
Парчетата в едно събирам.
Нямам утре.
Само днес.
Стихия съм.
Така обичам.


текст: AntOurAge
снимка: интернет
 https://www.facebook.com/theantourage/