Свиква се...

Свиква се!
С липсата ти, когато присъстваш...
С разстоянието, когато си близо...
С безсмислието на думите, които изговаряш...
Със силата ми, избила на повърхността от слабост...
С усмивките ми, пречупени от учтивост...
С очите ми, които гасят пламъци...
С бурите, които не ме събориха...
С всичко, което не ме уби, свикнах...
А ти ще свикнеш ли с това, че свикнах без теб?

текст: AntOurAge
снимка: интернет
 https://www.facebook.com/theantourage/