Послушай ме, момиче! Поне веднъж ме чуй. Не бягай след него, ако той те иска, сам ще спре и ще те изчака дори. Щом вече си признала любовта си, негова е волята да ти отвърне или не. Не го моли да те обича! Обичта никога не може да бъде изпросена. И ако не е взаимна, горчи. Щом си направила своите крачки, постой и го погледай, изчакай малко (мъжете са боязливи в чувствата си), но не тръгне ли към теб- върви си. Не позволявай да се превърнеш в хляб за сития. Той не е гладен за теб...Не му предлагай повече. Не го търси, сам знае къде си и как да те намери. Поплачи си, пък стани и изтупай мислите си за него. Любовта е за споделяне и за живеене. Не се дава насила и не си отива насила...Бавно сама ще си тръгне, когато види, че не е и у двамата. С всяка сълза ще се измива от теб, ако той не ти върне усмивката. На студено лед не се топи и пожари не пламват....ще се опариш, но няма да изгориш. За силен огън две сърца трябват. Не се ли слеят заедно в Любовта, тя ще си иде, ще си иде. У един да я няма, пътьом, малко по малко, и у другия ще мине... Ще го преживееш, момиче! Дори в този момент да се съмняваш в себе си!
текст: AntOurAge
https://www.facebook.com/theantourage/
Ние сме различни, на моменти хаотични, друг път комични, рядко трагични, що-годе благоприлични. Събра ни Съдбата, обедини ни Добротата, Смисълът ни провокира, Сивотата трудно ни намира. Търсим се със символи и думи в малките и истински неща, грижим се в умерен ритъм и за тялото, и за духа. Спорим с времето, с живота и дълбаем същността, честността ни е посока, лайтмотивът - радостта. И така... по своему различни, непосредствени и еднолични, открихме с възторг епичен, че сме Антураж категоричен!
Няма коментари:
Публикуване на коментар