Приятно ми е да се разпознаем!
Винаги съм се опитвала да подготвя сърцето си, че един ден ще се разминем като непознати. Но естествено се случва това, което не съм очаквала...По-страшно беше да седнем един срещу друг за по едно кафе... като добри стари познати. Без следа от онази страст, която ни накара да излезем в пороя, да се вслушаме в препускащите удари на сърцето, да се скрием от шумната тълпа, да мечтаем за звездите... Без да премине ток през телата ни. Без да потърсим погледа си. Без да ти кажа колко ми липсваш. Без да уловиш ръката ми през масата. Стоим на неловко далечно разстояние, сякаш никога не си заспивал в косите ми. Сякаш не съм изгрявала в очите ти. Стискам в юмрук спомените си. Преглъщам ги с кафето. Думите, които искам да кажа засядат в гърлото ми. Всичко, което чуваш от мен, е лъжа... "Добре съм..." Мислено тичам на другия тротоар. Обръщам погледа си встрани. Не съм те видяла. Не си ме видял. Прибирам се и дърпам завесите. Убивам пеперудите. А очите ми изливат най-поройния дъжд. Вече не излизам, когато вали... А ти?
текст: AntOurAge
снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage/
Няма коментари:
Публикуване на коментар