Любовта расте...

Мога да те гледам до безкрай. Да те слушам дори когато не те разбирам. Мога да те прегръщам и целувам до припадък. Ти ме научи на всеотдайност. Показа ми, че смисълът е най-голям в простите неща. И ми доказа колко силна може да е любовта. Научи ме, че умножаването е най-лесно при отдаване. Дори днес да си мисля, че любовта, която изпитвам, е най-дълбоката, на която съм способна, на следващия ден виждам как расте само от една (не)предизвикана усмивка. Разбрах как е възможно да те боли, без нищо да те е заболяло. Прости ми, че не съм до теб постоянно. Не е, защото не искам. А защото знам, че не трябва да те задушавам. Че си отделен човек, въпреки че сме били едно цяло. А как друг е въздухът без теб. Колко мътно е небето само. Как моето "Добре съм" зависи от това ти да си добре. Как времето зависи само от две очи и две ангелски ръце. Да кажа, че те обичам, е малко, мое мило дете!


текст: AntOurAge
снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage/?ref=aymt_homepage_panel