НЕНУЖЕН

Открих те като бездомен спомен,
подминах те като ненужен кръстопът,
преглътнах бързо въздуха отровен,
промих те в заразената си кръв…
И не оставих рани,
устни прежаднели,
ръце, които да те призоват.
А сънищата изморени
посякох със кошмарен сърп.
Беше ли?Дали те има?
Видях те празен в мойта пълнота.
Онази песен днес ми е любима -
обичам да я слушам…Но сама!
Усмихвам ти се - колко си далече,
нощта те скри, денят едва те разпозна.
Различен ли си или аз съм друга вече?
Не питам! Зная! Времето ни го призна.

текст: AntOurAge
снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage/