Ако можеха да се купуват чувства. Ако можехме да си ги избираме от витрините така, както си избираме аксесоарите към скъпия вечерен тоалет. Щеше да е лесно щастието да се измерва с броя на перлите на шията ти. Колкото са повече, толкова си по-щастлив. Щеше да е лесно, ако часовникът отмерваше всяка секунда до експлозията, която предстои да се случи в сърцето ти при допира на нечии любими длани... Щеше да е епично... Ако не беше трагичното безмълвие на пулса ти. Докато обикаляш бутици, в които има място само за световно доказали се брандове, където пластмасовите манекени почти оживяват от този лукс... Ти, ти почти се превръщаш в пластмасова опаковка. Щеше да е толкова лесно... и приказно красиво, ако приказката не беше също толкова измислена както идеята...че можеш да си купиш чувства.
текст: AntOurAge
снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage/
Няма коментари:
Публикуване на коментар