До следващото лято

Това лято не беше за обичане. Непостоянно и уклончиво, неуловимо и лекомислено... Трудно за обичане и лесно за събличане. Това лято бе само за пясък в очите, за гонене на вълни и вятър, за откраднато време, за скачане от скалите. Право в дълбокото. Без да показваме колко ни е страх. Без захарни обещания и излишни думи. Вкусът на солените ни устни бе достатъчен, за да си измислим приказка. Гледахме звездите и не задавахме въпроси, на които никой не можеше да отговори. Крадяхме си мислите един за друг. Вмъквахме се в очите си и се преструвахме, че лятото няма да ни липсва. Че ти не си любимият ми сезон. Че аз няма да ти се случа отново. Мълчим. А в зениците ни плуват облаци…Това лято не беше за обичане… Ще чакаме следващото…

текст: AntOurAge
снимка: AntOurAgehttps://www.facebook.com/theantourage/