Ти си...

Мъчно ми е за глагола “си”...Сякаш рядко успяваме да го вплетем в изречения с положителен заряд. Всеки има своите съображения да не признава на другия какво е за него. Понякога ни е срам, защото чуствата ни са “неправилни” от морална гледна точка. Друг път ни е страх, че няма да ни отвърнат със същата или по-висока степен. А най-ме плаши, когато не говорим на човека до нас заради инат. Или просто защото мислим, че ще имаме и друга възможност. И с лекота отлагаме... да кажем “ти си за мен ...” и накрая оставяме своето позитивно “ти си...” да се превърне в изплакано към небесата... “ти беше”...

Текст: AntOurAge
Снимка: интернетhttps://www.facebook.com/theantourage/