омръзна ми да бъдем ден до пладне.
Недей да смяташ плюсове и минуси,
кой взел, кой дал - платих си го отдавна.
Отдавна с рози ти ми ряза вените
и хвърляше парчета в празни стаи,
а после рецитираше поемите
във опит да зарастваш рани.
Веднъж да беше ми поискал сметката,
да беше счупил любовта навреме,
до капчица да беше ми изпил надеждата!
Какво, по дяволите, още търсиш в мене?
Не ми остана пламък за раздаване,
ръцете ми приличат на пустиня...
Не мога вече! Чуваш ли- предавам се!
Върви напред! И не оставяй диря!
текст: AntOurAge
снимка: интернетhttps://www.facebook.com/theantourage/
Няма коментари:
Публикуване на коментар