"Спри се!". Лесно е да го кажеш. А как? Питам! Как се спира кръвта във вените, която бушува? Как се спира ураган, разклащащ душата ти? Как се оцелява, когато някой е взел сърцето ти и не ти го връща? Броя залезите, в които се моля да забравя... а изгревите стават още по-трудни и безсмислени. Останаха толкова недописани редове, измачкани страници, мокри възглавници и неизказани думи... Преглъщам корабокрушенията си. И не намирам сушата. Моля се за отлив в очите си. Докато се опитвам забравя неговите. А луната е толкова глуха...текст: AntOurAge
снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage/
Няма коментари:
Публикуване на коментар