Нищо лично! Просто си измислен герой без доспехи. Без характерни черти. Скучен през повечето време. През останалото - изплашен...да не вземе да се покаже някаква забравена клетка на истинската ти същност. Не можеш да се освободиш от синджира, в който сам си се оковал. Щото "бъкаш" от предразсъдъци - как стоиш на сцената (нищо, че и тя е измислена), дали ще те аплодират (нищо, че публиката е всъщност стадо). Все такива екзистенциални въпроси вълнуват дребната душица. То и мисъл нямаш ...тече ти някак банално. Липсва ти полет. Аха...да разпериш криле...и пикираш обратно още при опита за летене. Страхът "Какъв трябва да съм?", "Как изглеждам в очите на хората?" така те е превзел, че спешно се нуждаеш от изкуствен летателен апарат. Щото твоите криле са на път да атрофират напълно. Духът ти и той е един филистерски...едва крета горкият. Скоро ще се превърне в мумия. Отиде си...Поредният самоубил се! Егото има висока цена, нали? Особено, когато е в услуга на други, на чуждите погледи, на външни преценки...често обществено приемливи, а вътрешно пагубни. Мотивът е ясен. То не е лесно да приемеш себе си в дълбоката си същност. И да се отстоиш, да се заявиш, да Си...Затова "услужливо" просто се откъсваш от нея...докато взаимно се забравите. И от време на време ще се сещаш да й правиш панихида. Ей така - за Бог да прости!текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/
Няма коментари:
Публикуване на коментар