Въже от грешки

Преминахме над черни бездни
и брод все търсехме над плитчини,
градяхме мостове от бледи сенки,
световете си за малко да сближим.
А там, под нас, Моисеево море е,
в него се оглеждаш - виждаш мен!
Вълни разплискват спомени на кея,
брегът отсреща още те зове.
От любовта, която там стаихме,
от гордостта, приклекнала до нас,
от грешките, които поделихме,
от вината ни, изречена без глас,
въже ни изплети да се достигнем,
да свържем тази пропаст помежду ни,
в очите си брегът мечтан да видим,
да се намерим пак след всички бури.
Хвърли под нас страхът посечен,
ела до мен отново да възкръснем.
Да тичаме по мостове е късно вече,
но тихо ще пристъпваме на пръсти!

текст: AntOurAge 

снимка: от нета

https://www.facebook.com/theantourage/