Жадна съм...жадна за доверие! За истинско, чисто, неподправено! То е глътка свеж въздух след изплакано очакване в пустинни дни. В свят, пълен с лицемерие.
Търся го! В очите, в хората, в препълнените улици... в другите, а всъщност в себе си.
Ще го намеря ли? Ще възкръсне ли? Ще бъде ли отново стожер в живота ми? След като веднъж вече го изгубих. А с него и себе си. След като го изпепелих с копнежа си. Проиграх го неусетно като мигновение... Докато отворя очи и беше изчезнало. Безвъзвратно ли?
Ще повярвам ли отново в него? А то в мен? Това доверие... безценно, ефирно, леко като поверие, което днес тежи на виновните ми плещи като воденичен камък. На него се оповавах, с него се оправдавах, а неговата Чест тъй лесно предадох! Да го защитя ме беше страх, да призная вината си - изпитвах срам...Сякаш забравих, че се губи лесно...
А днес...днес ...как да го изградя отново?
Научих урока си! Всяко осъзнато покаяние, дадена прошка са всъщност новите, стабилни основи, които ще положа. Помня как! Мога! Готова съм...И ще те възродя, Доверие!
текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/
Няма коментари:
Публикуване на коментар