Когато свършат въпросите, свършва и надеждата за нас

Копнея да съм себе си, защото съм с теб.
Копнея да си себе си, защото си с мен.
Да съм причината, а не възможността.
Да съм ценността, а не украсата.
Надявам се да съм мисълта ти, а не просто фрагмент.
Надявам се да си вярата, която съм загубила.
Ще можеш ли да си опората, от която се нуждая?
Щв можеш ли да си простиш, че погубваш времето си с неискреност?
Докога ще гориш без топлина?
Докога ще гледаш без да съзираш?
Очаквах да си призвание.Копнеех го.
Очаквах, но отмина.
Съжалявам, намаляват въпросите.
Съжалявах. Вече не искам отговор.


текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/