Поглеждаш ме мимоходом...сякаш, ако задържиш по-дълго очи върху мен, ще изгориш...Поглеждаш ме тогава, когато никой не вижда, през процепа на една невъзможност, превърнала се за миг в реалност. Гледаш ме сякаш съм сън, от който искаш да се събудиш, защото знаеш, че останеш ли в него, ще се превърне в кошмар. Гледаш ме сякаш искаш да ме прогониш от живота си, защото никога няма за остана в него. Гледаш ме...как бързо излизам от полезрението ти, докато бавно се настанявам в сърцето ти. И ме ненавиждат зениците ти, защото не могат да ме забранят. И ме обичаш...както се обича мечта. Чакаш падаща звезда, за да си ме пожелаеш отново. Чакаш изгрева, за да продължиш без мен, да ме намразиш и този ден, че още съм в главата ти. Черна или бяла магия съм. Нещо, което те обърква. Чакаш ме в промеждутъка от две вдишвания, за да ми кажеш, че не можеш без мен, а аз винаги закъснявам. А когато дойда навреме...когато дойда навреме...ме поглеждаш мимоходом...от страх да не изгориш. Как се продължава така?
текст: AntOurAge
снимка: нета
Няма коментари:
Публикуване на коментар