Някак си свикнали общото да е чуждо, всеки за себе си е цар. Стиснал за гуша собствени нужди, човек заприлича на твар. Ближния ползва, докато е полезен и после го захвърля в кал. В собствен олтар гледа тихо да скрие душата, посивяла като парцал. Дните се изнизват в страсти най-низки и никой не мисли след себе си да почисти. Егоизмът вършее в битието човешко, ходейки ситно в крещящи одежди. Любовта се пресмята, помощта се претегля, "след мен и потоп..." от всеки ъгъл се чува. Заблудени, че на тоз свят се векува, останаха все по-малко човеци. Кому какво си дал, е лишено от смисъл...сърца не бият като преди отривисто. Настана модерно да е време разделно. Разделно събираме дори и боклука. Въргаляме смело из мръсотията мисли, но пък пазим си чинно обувките чисти...
А как ми се ще да е друго...
текст:AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/
Няма коментари:
Публикуване на коментар