И нещо се прекърши... Отдадеността се пречупи като в призма и се сви там, откъдето се роди - в сърцето. Давал си, даваш и знаеш, че пак ще дадеш. Но не сега. Не и днес. Днес е ден за теб. За твоите стремежи. И вътрешни желания. За твоите посоки и указания. За твоите полети на мисълта. Наречи го егоизъм, ако щеш. Но то е самоцелен животоспасяващ механизъм. Парти за самия теб. Любовта към себе си също трябва да се полива и пази. Да е първопричина за всички останали любови на талази. Тя е здравословна. Ти си бил и ще си със себе си цял живот. До края. Цени се! Днес. Дори да си неоценен или преоценен. Поддържай здрава връзка с вътрешния си свят. По-здрава от най-здравите ти връзки във външния свят. Бъди си роб и господар поне за ден. Отдадеността към другите може да си даде почивен ден. Или поне санитарен полуден. За да презаредиш. За да дадеш и на себе си - време, грижа, спокойствие, любов.
текст: AntOurAge
снимка: нета
Няма коментари:
Публикуване на коментар