Само ти се случвам

Не те обичам, просто ти се случвам
като летен ден посред студена зима.
Докато мигнеш...знай, ще си отида-
тъй сякаш никога не ме е имало.
Без обещания и без излишни думи!
Без полъх. И без стон! Безследно!
Ще се излея в нощен дъжд през юли
като облак, преоблечен в черно.
Като изгубено парче от пъзел
ще ме нареждаш в себе си отново,
ще връзваш всяка част от себе си на възел,
за да остана още малко тук за спомен!
Но с времето ще избледнее всичко,
ще се разпадне на съставни части.
Дали изобщо тука ме е имало?
Дали съм те обичала...Едва ли?!


текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/