Късмет е да усетиш щастие за ден, два или дори седмица. А какво ще кажете за няколко месеца? Аз имах повече от късмет. В Италия. Попаднах за няколко месеца с образователна цел във Венеция. Без познания по италиански. Но разбираща езика на вълшебствата. Вълшебно място с вълшебни срещи. Да си осъзнаваш късмета е вълшебство. Ако има нещо, което ме е накарало да знам, че на живо мечтите са още по-хубави и ми е дало полет на мисълта, то това са тези месеци и срещи във Венеция. Французин ни пееше на терасата по залез френски шансони с китара в ръка в единия момент, а в следващия ме питаше за превода на българска песен, в която се бил влюбил. "Притури се планината" ме накара да осъзная колко сложен за превод като емоция е българският ни фолклор. Заради дълбочината му. И неизбежността на факта, че където й да отидеш, си припомняш откъде идваш. И те удря в сърцето... Изпуснахме папата, докато се ровихме за дрехи на един пазар по време на уикенд в Рим, но пък той самият дойде във Венеция като част от обиколката си. Е, за момент си помислих, че ако ти не отидеш при папата, то той ще дойде при теб. В нашия случай си беше точно така. Случи се да сме блокирани на площад Сан Марко в следобеда на последната неделя от карнавала и не можехме да мръднем и да си отидем. Като риби в консерва. Площадът се пукаше по шевовете. Видях какво значи игла да хвърлиш да няма къде да падне. Сякаш целият свят се бе изсипал на този остров. Разбрах защо потъва всяка година Венеция. И съм почти сигурна, че се случва в последните дни на карнавала й. Да си пиеш аперитива с корейка, финландки и тайландки може да не те накара да се почувстваш гражданин на Европа, но със сигурност ще се почувстваш такъв на света. А когато пък полски професор на чист български ти разказва византийска история и значението на България в нея във вековна зала, в която са се провеждали балове, може пък и като център на Вселената да се усетиш. Много преди речта на сънародника му Доналд Туск. Следобедна разходка в... гробището. Бях предубедена е меко казано. А остана едно от най-красивите и спокойни места, които съм виждала. Навсякъде цветя и скулптури. Мисълта за смъртта за първи път ми беше представена красиво. Впечатлена съм и до днес. Ще прескоча музеите и изкуството в детайли. Ще кажа само, че единия ден си до къщата на Марко Поло, на другия в затвора на Казанова, на третия в последния пристан на Игор Стравински. Или си гледаш творби на Пикасо в дома на Пеги Гугенхайм... Неописуем храм на култура, история и изкуство.
Точно на гърба на Риалто има едно заведение. Още помня как се стига до там. Без карта си е мини лабиринт. Взимаш си вино и паста и сядаш на едно кейче зад Риалто. Краката люшкаш над Канале Гранде, а душата и сетивата са ти в Рая.
Звукът на вълните, причинени от водния градски транспорт и количеството четящи хора, докато пътуваш, са си бонус безплатна антистрес терапия. Само че стресът липсва.
Да случиш да ти готви италианец, а иранец да ти разказва за Древна Персия пък си е приказка от 1001 нощи.
И още хиляди, хиляди аромати, мелодии, картини, вкусове и незабравими хора.
Вълшебство. Това разбирам под щастие. Когато реалността е способна да ти създаде спомени, по-ярки и от най-цветните ти мечти. Сполай ти, Венеция!
текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/
