Искахме да живеем в демокрация. И защо? За да пътуваме. За да имаме достъп
до модерна музика. За да можем да гледаме вълнуващи западни филми. За да видим
как живеят хората в другите страни. Да опознаваме нови култури. Да научаваме
все нови и нови неща. За да не сме откъснати от света. За да сме извисени. За
да изтрием злобата от ограничението си.
Борихме се за този живот. А какво направихме с него? Пътуваме, но все
по-рядко се прибираме. Хубавата музика удавихме в нова, пренаситена с
пошлост и обиди. Филмите вече рядко носят смислените послания от доскорошния
“спокоен” живот, демонстрират бягство от реалността. А може би точно към тази
бутафорна реалност сме се запътили. Наблюдаваме как живеят другите, докато
забравяме да изживеем себе си. Новите култури така умело внедряваме в нашата
собствена, чак заменяме корените си. Учим все новости с такова темпо, че не
смогваме да се почувстваме знаещи. С всяка научена стъпка оспорваме настоящите
достижения. Вече не сме откъснати от света, а откъснахме света от нас.
Капсулирани сме всеки в ядрото си, а настоящето продължава своя самостоен ход.
Извисихме се толкова, че връзката ни със собствената ни земя се прекърши.
Злобата, която досега оправдавахме с ограничението си, сега заместихме със
злоба от невъзможността да се насладим на случващото се около нас, с нас, с
хората край нас.
Искахме наша версия на демокрация, а сякаш сами я превърнахме в девалвация
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/
Няма коментари:
Публикуване на коментар