Красиво е. И толкова е тъжно.
В градината я няма вече баба,
а къщата смълчана тъй е пуста.
Гнездото празно зее на комина,
дори и щъркелите са заминали,
пропукват глухо стари керемиди,
търкулват се сълзи прогизнали.
На криеница с детството играем,
потърсих го... но нищо не намерих,
самотни днес са всички стаи,
миндера пази само прах от него.
И вече не ухае на мекици,
на прага никой никого не чака,
Няколко снимки на голи лавици
напомнят ми, че тука съм живяла!
текст: AntOurAge
снимка: Nedko Dimitrov Photography
https://www.facebook.com/theantourage/
Няма коментари:
Публикуване на коментар