Страним от другия. От непознатото и чуждото.
Любопитството към новото бива потиснато от притеснение да не изгубим своето. А
може би си мислим, че всичко е изследвано и няма нищо ново... Едва ли... Нали
точно сблъсъкът с другия те кара да се определиш кой си ти. Дали си висок или
нисък? Спокоен или нервен? Отворен или срамежлив? Ако няма в кого да се
огледаш, как ще разбереш кой си? Няма нищо страшно в другия. По-скоро ни е
страх да не загубим себе си от тази среща. Не вярваме в себе си. В това кои
сме. И не искаме да се определим. За да не се разочароваме от нас самите. Не
искаме нещо ново, за да не ни погълне. И да помете познатия ни свят.
"Горди" потомци на предците ни, които не са мислили така и са
обиколили непознатия тогава свят в търсене на нови територии и култури. Без да
ги е страх да изгубят хоризонта от поглед. Вярвайки, че ще попаднат на нов. И
постигайки напредък. Добавяйки нови нюанси към стария си светоглед. Развивайки
се. Себе си, а в частност и целия свят. Чрез смелост. Ориентирайки се само по
звездите. Днес ни е комфортно в познатото. Забравяме да погледнем небето.
Ориентираме се само по екрана. Светът идва при нас. Не ние да отиваме навън при
него. И е безопасно. Винаги можем да го изключим или сменим. Не се налага да го
опознаем. Нито да се вгледаме в себе си.
текст: AntOurAge
снимка: нета
Няма коментари:
Публикуване на коментар