ПАМУК

Аз знам кога е време да си тръгна,
дори по тъмно ясно си личи,
че пътят ми към теб е сбъркан,
щом няма обич, няма и звезди.
Какво, че още биеш в мен ритмично,
ще стисна пак сърцето си в юмрук,
защото твоето небе е прозаично,
а моето е просто от памук.
Какво, че още устните са жадни,
щом с всяка глътка повече горчиш,
на дъното се давят безпощадни
безброй разполовени тишини.
Аз знам кога е време да си тръгна!
Щом любовта започне да тежи
и виновно пита "пак защо си тъжна",
но вместо отговор...Мълчи!


текст: AntOurAge
снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage/