Нещастието

Нещастието често не идва само. Но ни дава предварителни сигнали. Че сме излезнали от собствената си норма. Индикатори, че положението не е под контрол. Първо в преценката ни. След което и в нещата около нас. Разместване на пластове и борба на характери. Истинските трагедии се случват много по-рано и първо вътре, след което и извън нас. Но отказваме да ги погледнем в очите. Стискаме зъби и си мислим, че всичко е въпрос на инат. На самодоказване. На характер. На това да си тежиш на мястото и изтърпиш неудобството или да задържиш обидата, мислейки как да нанесеш двойна. Или тройна. И си трупаш товара. Жънейки реванши и ответни удари. Вземайки абсурдни решения. И задържайки гняв и болка. Защото реално да отвърнеш, много често не те облекчава. Но отказваш да го индикираш. Нали си по-силен в собствените си его измерения. Само че егото е леко хлъзгав ориентир за справедливост. Често ти връща като бумеранг всичко гнило. За да не изрече първи едно "Извинявай!", човек е способен да зачеркне взаимоотношения, да пропусне изключителни моменти и дори да се откаже от част от живота си. Ето това е нещастието. Или поне зародишът му.

текст: AntOurAge
снимка: интернетhttps://www.facebook.com/theantourage/