Отричане

Не три, а триста пъти се открекох!
Но не от дявола, отрекох се от Бога.
Икони чупих, драсках по светците с нокти.
И храмове запалих да не моля.
За залъци, които не насищат,
а имат вкус и тежест на олово.
За две ръце, които уж ме искат, 
а хвърлят ме на вълците отново.
В очите ми се счупи тишината,
потече в мене като кална локва.
А уж нагоре гледах, все към Бога,
но в себе си потъвах по-надолу.
Не три, а триста пъти падах
с молитвите си заедно във Ада...
Казанът бе дълбок, за да извадя
надеждата, че ще достигна Рая.

текст: AntOurAge
снимка: Nedko Dimitrov Photography

Копнеем за лято

Зима е. Устните се напукват от студ, липса на сгряващи усмивки и целувки. Ръцете изстиват в стиснати юмруци, изгубили навика да прегръщат и да протягат отворени длани. Краката замръзват, неспособни да пристъпят напред и да достигнат до другия. Погледът остава замрежен и напрегнат, мъчещ се да погледне ясно през замъгления прозорец, на границата между тук и там, мен и теб. Зима е. Вътре в нас. И копнеем за лято. Забравили, че първо трябва да преживеем пролетта. Прераждането на духа. Събуждането на любовта.  
текст:AntOurAge
снимка: нета

Размисли през обектива

Най-човешко е да чувстваш. Вътрешно присъщо ни е. А да съчувстваме? 
Лесно е да се интересуваме от околните - какво вършат, как, с кого, защо. Но искаме ли да погледнем по-далеч - отвъд усмивката, отвъд сълзите? Да опознаем обекта, който така старателно изучаваме. Да спрем да съдим и да започнем да разбираме. Да подаваме ръка, вместо да сочим с пръст. Способни ли сме да бъдем съпричастни с “чуждата” емоция...Чужда?! Та нима някой от  нас има сключена застраховка със съдбата "Никога няма да ми се случи същото!"? Та нима всеки ден не живеем в необходния свят на всевъзможни емоции? Та нима никога не сме обичали безразсъдно, страдали напразно, не сме се гневили излишно, не сме бъркали пътя...Не сме ли ние същите човешки същества, подобни на онези, които с лека ръка и всезнаещ поглед  определяме, съдим, съветваме...
А да съчувстваме още помним ли?
Имаш ли кураж да съпреживееш?
Имаш ли желанието  да си Човек?!

текст: AntOurAge
снимка: от нета

Как биха звучали соц лозунгите днес?

AntOurAge реши да изтупа праха от позабравените лозунги от близкото минало и да ги интерпретира според актуалните трендове днес. Предложената селекция не претендира за изчерпателност. Всяка прилика с действителни лица и събития може би е случайна. 

 "Дружбата със СССР е необходима, както въздуха и слънцето за всяко живо същество." 
Връзката с Интернет е необходима, както въздуха и слънцето за всяко живо същество. 

"Събличай се бързо-и другите чакат своя ред!" 
Уреждай се бързо- и другите чакат своя ред! 

"Без труд животът нито е красив, нито е достоен!" 
Без пари животът нито е красив, нито е достоен 

„Комунизмът е неизбежен!“ 
Комерсиализмът е неизбежен! 

„Да влезем в комунизма с лъснати обувки!" 
 Да влезем в цивилизацията през терминала. 

„Да не оставим неодрусана слива в нашето село!“ 
Да не оставим неодуман човек в нашето село! 

"Селянино, изми ли си яйцата?“ (Надпис в АПК) 
Гражданино, излъска ли имиджа? 

„Турското кафе е виетнамско!“ (Надпис в кафе-сладкарницата на Орлов мост) 
Американската мечта е китайска. 

„Повече камъни за народа!“ (Надпис в каменна кариера) 
Повече заеми за народа! 

„Колкото и да работиш, все е малко!“ (Комунистически лозунг в казарма) 
Колкото и да мрънкаш, все е малко! 

"Мързелът е гавра с труда!“ 
Трудът е гавра с празниците. 

"При управителя се влиза само по голяма нужда!" 
При управителя се влиза само с голям рушвет! 

"Чистотата е мерило за културата на човека!" 
Лайковете са мерило за статуса на човека. 

„Студенти, икономисвайте отпадъците! Те са за вас!“ (Лозунг в студентски стол) 
Студенти, икономисвайте жаждата си за знания! Алкохолът ще я утоли! 

"При капитализма човек експлоатира човека, а при социализма е точно обратното!“ 
При капитализма пари при пари отиват, а при демокрацията е точно обратното. 

"Правим обувки с кожа на клиента!“ (Надпис в обущарска работилница) 
Правим промоции от съдраните кожи на клиента 

„С всички сили - пет за четири!“ (Петилетката - за четири години) 
Всичко се върши-пет за четири. 

„Милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на милицията!“ (Тодор Живков) 
Държавата принадлежи на политиците, народът - също. 

„Повече кожи за Партията!“ (Лозунг на кожарска фабрика за 9 септември) 
Повече кебапчета за електората. 

„Който не познава Сибир, не познава СССР!“ (Лозунг от "Интурист") 
Който не гледа реалити формати, не знае нищо да родния елит. 

„Всеки кооператор - свиня! Всеки комунист - две!“ (Лозунг в село в Плевенско, агитация по партийната повеля за усилено частно производство на свини) 
Всеки гъзар - с кифла. Всеки баровец- с две! 

„Всички комунисти - под земята!“ (Лозунг в мина) 
Всички патриоти - на масата. 

„Всяка наша двойка – приятел на враговете ни в училище!“ 
Всяка емигрантска криза - приятел на враговете на ЕС. 

"Тази година полупроводници, догодина - цели проводници!" 
Таз година силикон, догодина-джуки и айфон!

текст:AntOurAge

снимка:нета

Кога седенки запеят...Зидове даже малеят!

А, бре, Стояне, що не се получава?  От Ямбол до Стамбул отиде и все нещо не става?!

Купи си риза, шапка и обуща, за зор заман и вратовръзка….а  кални пътеки още газиш! 
Уж  порасна, но в морето до глезен влизаш. Да не се намокриш. Косата да не развалиш. Душата да не размекнеш. А да плуваш в дълбокото  искаш. 
Уж огън умееш да палиш, но да изгориш те е страх от слънцето, все под сянка стоиш, чадъри разпъваш, в гори тилилейски бродиш. А за пожари копнееш. 
Ниви ореш, Стояне, а гладен още ходиш, от девет  кладенеца  вода вадиш - пък жаден  малееш. Да не ти се счупи ралото? Да не ти пресъхна сърцето? 
Много такъми имаш, по дивеч от упор стреляш, а ръцете ти  все празни се връщат, ама ръце - гладки като замръзнало езеро. Жена да държат сънуват, а дисаги да носят не могат. 
Очите ти водоеми бяха, да се измиеш в тях, самодиви да плуват, изгори  да давят, а днес - като пещери хлътнали, мътни  ями,  студени, от имане наситени. 
Нали порасна, бре, Стояне? Майчица рядко вестяваш, все по широките улици бродиш,  на чужди хора хаири даваш, а през полето  напряко пресичаш, кога изгрее месечината.  Време ли имаш...само своите стъпки да дириш? Кога сроден ще видиш, за ръка с някой да минеш?
Селото ти опустя - ти в голям град замина, салтанати и чалъми изучи, дувари големи иззида. Що празен се скиташ тогава? Ще мръкне! Светът ли да падне искаш, главата да ти заплесне, да ти напълни погледа, да  ти подири най-сетне подслона.  Пусто дано те възвърне – блага дума да кажеш, дела смели да правиш, за севда стени да събаряш, вратника да не забравяш. 
Ти пак слагай новите дрехи, Стояне, ама си вземи гегата, накриви шапката и иди на мегдана… Да се научиш отново на туй, що забрави да помниш! Да свирни вечер гайдата, душата благо да ти придума, седянките да запеят -  за селото опустяло, за сърцето, що бе голямо! 
Кога седянки запеят...Зидове, Стояне, малеят!

текст: AntOurAge

снимка: Nedko Dimitrov Photography

Ти знаеш ли как се лекува сърце?
Забавило пулса от толкоз мълчание,
обичало силно, мечтало по две,
свито на топка след всяко признание.
Ти знаеш ли как се лекува сърце?
Изгубило път към спокойни пристанища,
разбити във вени от страхове,
изтласкали само неясни послания.
Ти знаеш ли как се лекува сърце?
Което по детски все още измисля
герои и приказки, хвърчила...светове.
И страници жълти по тъмно прелиства.
Ти знаеш ли?- питам те.
Защото аз не...

текст: AntOurAge
рисунка: Radostin Yankov

https://www.facebook.com/theantourage/?hc_ref=ARS4Zn2eJme55o9Xv1ToA9P2FU6BcqWmzfDhTunSln03IRHZfFQmjMI_2I-MyVWEXAw

Днес мечтаем за себе си, за някой ... да ни усеща от разстояние, да ни докосва с желание, да ни целува с обожание, да ни обича без колебание, да ни прегръща в състрадание, да ни защитава с мълчание, да ни обладава с мечтание... мечта ни е... и не само днес...

текст: AntOurAge
снимка: от нета

https://www.facebook.com/theantourage/

Към децата ни

Да живееш днес е лесно, но да станеш човек в това време не е!
Преди да наситиш сетивата си, се погрижи за душата си - изпълни я с благодарност, доброта и отзивчивост. Поливай я със светлина, дръж съвестта си чиста, мисълта - ясна и си пази честта.
Научи се да бъдеш искрен - първо със себе си. Каквото и да ти струва бъди почтен – това ще те облекчи и ще ти даде спокоен сън.
Не се стреми да постигаш нещата на всяка цена, заради нечие мнение или заради егото си. Ако някога се сравняваш с другите, то го прави само за да надградиш качествата, които притежаваш. Постигай целите си заради самия себе си!

Не наранявай! Уважавай възрастните хора, малките деца, човека до теб, продавачката в магазина, родителите, учителите, приятелите...непознатия на улицата.
Никога не гледай отвисоко което и да е същество на този свят, нито пък със съжаление. Твоят ръст се определя от това, дали си готов да стоплиш някого с поглед, да сведеш глава пред чуждата болка, да подадеш ръка, да вървиш напред,  без да потъпкваш, да се обръщаш назад, за да не забравяш, да отстъпваш понякога, да си човечен винаги ... 

Не започвай пръв спор, но ако те нападнат, моля те – защити се!
Научи се да се цениш! Не се страхувай от несъвършенствата си. Приеми, че те също са качества. Така ще ги използваш в правилната посока. Колкото и да падаш, винаги намирай сили и кураж да се изправиш!
Развивай не само ума, но и сърцето си! Грижи се за него с любов и никога не го отхвърляй. Не проявявай безчувственост!
В този свят съществуват и добро, и лошо, красиво и грозно, здраво и болно....не затваряй очи пред нищо от това. Ако има начин да промениш - промени, ако можеш - помогни, съгради... а понякога просто приеми, че е така, и изчакай да се сменят сезоните.  Но  никога не се поддавай на примиреността!

Не руши нищо, което не е създадено от теб! А ако в някой момент в живота си изпиташ нужда и "разрушиш" свое творение, започни да градиш всичко отначало с още по-голямо желание и старание.
Не отброявай години, обиди, предателства и ласкателства...преходността е естественото им състояние. Не смятай колко си дал  и колко си взел - защото в живота формули няма  и никога няма да са ти точни сметките. Раздавай се, но приемай и когато някой се раздава за теб! Обичай и се оставяй да бъдеш обичан! Закриляй, но не се срамувай да бъдеш закрилян и ти!

Запомни, че истинските отношения са лице в лице. Виртуалните въжделения не са критерии.

Осмелявай се винаги да мечтаеш! Дори за невъзможни неща, защото…всичко в този свят е възможно.

Обичай- живота, хората, природата, времето, Земята, музиката, себе си!

Да живееш днес е лесно, но да станеш човек в това време не е! Стани просто човек, мило дете! 

текст: AntOurAge

снимка: от нета

Как да бъдем модерни в 5 лесни стъпки всеки ден

1. Сложи на лицето си дълбоко озаряваща усмивка. 
2. Облечи се в най-доброто си настроение.
3. Направи си плитка от благодарност, добри намерения и вдъхновение.
4. Обуй се с великодушие и устрем нов.
5. Парфюмирай се с любов.

текст: AntOurAge
снимка: от нета

Живееш...или

Обичаш... или изискваш.
Очакваш... или се страхуваш.
Наслаждаваш се... или заместваш.
Търсиш... или запълваш празнота.
Копнееш... или прикриваш.
Създаваш... или всъщност повтаряш.
Живееш... или така си мислиш!

текст: AntOurAge
снимка: от нета

Когато порасна...

Когато порасна.... 
Ще стана спокойна и премерена. Ще живея по фън шуй и други балансиращи духа течения. Ще приема живота какъвто е, без да искам да го променям. Ще се храня здравословно, ще закусвам редовно, ще пия чай, ще прехапвам език, ще се усмихвам от куртоазия, ще си лягам рано... 
А дотогава... 
Сменям настроения, преплитам краката си от нетърпение, бъркам словореди. Редя си пъзел от хаоса в мен и прекрачвам граници. Издигам стени, после ги събарям, ако възпират устрем или чувство. Създавам си мой свят, сама си го руша, щом ми стане неудобен, и си сътворявам нов. Вярвам в приказки и герои, чакам феи и падащи звезди. Разменям посоките на компаса, за да ме отведат до единственото място, което е мое - сърцето ми. Чупя спомени, лепя невъзможното, разпилявам си мислите, търся се. Целувам екрана на телефона, когато показва четири еднакви цифри, и си предричам бъдещето. Слушам една песен по сто пъти, плача на книги, филми и често за дребни неща. Смея се дълго на едни и същи вицове, които все не мога да запомня (но правя опити да ги разказвам - неуспешни). Моля се наум. Обичам спонтанните хора, дълбоките разговори, лятото. Мразя малодушието, вълнените дрехи и студените очи. Благородно завиждам на птиците. Благодарна съм на Бог за уроците, за хората, които са около мен. И за тези, които вече ги няма, но отпечатъкът им е незаличим.
Такава съм ...година след година...същата...докато порасна...Утре ли? Едва ли...

текст: AntOurAge
снимка: от нета

https://www.facebook.com/theantourage/

Следи от мастило

Изливам се във стих.
По теб...не мога.
По малко учих се да те мълча.
Прехапвах думите до изнемога.
И късах спомени да издържа.
Измачкан лист
във тъмно синьо
говори с букви вместо мен.
Превърнах себе си в мастило
А теб - във правопис сгрешен.

текст: AntOurAge
снимка: от нета

https://www.facebook.com/theantourage/?hc_ref=ARTIKCPF8agceh4NZ0vn0xwjzf54TE19B9d-AgtgakxT7JlhCt-2YmKcVpN68E-WnW8&fref=nf

Време има

За всичко има време. 

Да пораснем има време.

Да бъдем честни има време.

Да бъдем добри има време.

Да сме щастливи има време.

Да се обичаме има време.

Да прощаваме има време. 

За всичко в този свят има време.

Време има, но нас няма да ни има...

Текст: AntOurAge
Снимка: Nedko Dimitrov Photography