вторник, 7 ноември 2017 г.

Към децата ни

Да живееш днес е лесно, но да станеш човек в това време не е!
Преди да наситиш сетивата си, се погрижи за душата си - изпълни я с благодарност, доброта и отзивчивост. Поливай я със светлина, дръж съвестта си чиста, мисълта - ясна и си пази честта.
Научи се да бъдеш искрен - първо със себе си. Каквото и да ти струва бъди почтен – това ще те облекчи и ще ти даде спокоен сън.
Не се стреми да постигаш нещата на всяка цена, заради нечие мнение или заради егото си. Ако някога се сравняваш с другите, то го прави само за да надградиш качествата, които притежаваш. Постигай целите си заради самия себе си!
Не наранявай! Уважавай възрастните хора, малките деца, човека до теб, продавачката в магазина, родителите, учителите, приятелите...непознатия на улицата.
Никога не гледай отвисоко което и да е същество на този свят, нито пък със съжаление. Твоят ръст се определя от това, дали си готов да стоплиш някого с поглед, да сведеш глава пред чуждата болка, да подадеш ръка, да вървиш напред,  без да потъпкваш, да се обръщаш назад, за да не забравяш, да отстъпваш понякога, да си човечен винаги ... 
Не започвай пръв спор, но ако те нападнат, моля те – защити се!
Научи се да се цениш! Не се страхувай от несъвършенствата си. Приеми, че те също са качества. Така ще ги използваш в правилната посока. Колкото и да падаш, винаги намирай сили и кураж да се изправиш!
Развивай не само ума, но и сърцето си! Грижи се за него с любов и никога не го отхвърляй. Не проявявай безчувственост!
В този свят съществуват и добро, и лошо, красиво и грозно, здраво и болно....не затваряй очи пред нищо от това. Ако има начин да промениш - промени, ако можеш - помогни, съгради... а понякога просто приеми, че е така, и изчакай да се сменят сезоните.  Но  никога не се поддавай на примиреността!
Не руши нищо, което не е създадено от теб! А ако в някой момент в живота си изпиташ нужда и "разрушиш" свое творение, започни да градиш всичко отначало с още по-голямо желание и старание.
Не отброявай години, обиди, предателства и ласкателства...преходността е естественото им състояние. Не смятай колко си дал  и колко си взел - защото в живота формули няма  и никога няма да са ти точни сметките. Раздавай се, но приемай и когато някой се раздава за теб! Обичай и се оставяй да бъдеш обичан! Закриляй, но не се срамувай да бъдеш закрилян и ти!
Запомни, че истинските отношения са лице в лице. Виртуалните въжделения не са критерии.
Осмелявай се винаги да мечтаеш! Дори за невъзможни неща, защото…всичко в този свят е възможно.
Обичай- живота, хората, природата, времето, Земята, музиката, себе си!

Да живееш днес е лесно, но да станеш човек в това време не е! Стани просто човек, мило дете! 

текст: AntOurAge
снимка: от нета

понеделник, 6 ноември 2017 г.

Как да бъдем модерни в 5 лесни стъпки всеки ден

1. Сложи на лицето си дълбоко озаряваща усмивка. 
2. Облечи се в най-доброто си настроение.
3. Направи си плитка от благодарност, добри намерения и вдъхновение.
4. Обуй се с великодушие и устрем нов.
5. Парфюмирай се с любов.

текст: AntOurAge
снимка: от нета

Живееш...или

Обичаш... или изискваш.
Очакваш... или се страхуваш.
Наслаждаваш се... или заместваш.
Търсиш... или запълваш празнота.
Копнееш... или прикриваш.
Създаваш... или всъщност повтаряш.
Живееш... или така си мислиш!

текст: AntOurAge
снимка: от нета

петък, 3 ноември 2017 г.

Когато порасна...

Когато порасна.... 
Ще стана спокойна и премерена. Ще живея по фън шуй и други балансиращи духа течения. Ще приема живота какъвто е, без да искам да го променям. Ще се храня здравословно, ще закусвам редовно, ще пия чай, ще прехапвам език, ще се усмихвам от куртоазия, ще си лягам рано... 
А дотогава... 
Сменям настроения, преплитам краката си от нетърпение, бъркам словореди. Редя си пъзел от хаоса в мен и прекрачвам граници. Издигам стени, после ги събарям, ако възпират устрем или чувство. Създавам си мой свят, сама си го руша, щом ми стане неудобен, и си сътворявам нов. Вярвам в приказки и герои, чакам феи и падащи звезди. Разменям посоките на компаса, за да ме отведат до единственото място, което е мое - сърцето ми. Чупя спомени, лепя невъзможното, разпилявам си мислите, търся се. Целувам екрана на телефона, когато показва четири еднакви цифри, и си предричам бъдещето. Слушам една песен по сто пъти, плача на книги, филми и често за дребни неща. Смея се дълго на едни и същи вицове, които все не мога да запомня (но правя опити да ги разказвам - неуспешни). Моля се наум. Обичам спонтанните хора, дълбоките разговори, лятото. Мразя малодушието, вълнените дрехи и студените очи. Благородно завиждам на птиците. Благодарна съм на Бог за уроците, за хората, които са около мен. И за тези, които вече ги няма, но отпечатъкът им е незаличим.
Такава съм ...година след година...същата...докато порасна...Утре ли? Едва ли...


текст: AntOurAge
снимка: от нета

https://www.facebook.com/theantourage/

четвъртък, 2 ноември 2017 г.

Следи от мастило


Изливам се във стих.
По теб...не мога.
По малко учих се да те мълча.
Прехапвах думите до изнемога.
И късах спомени да издържа.
Измачкан лист
във тъмно синьо
говори с букви вместо мен.
Превърнах себе си в мастило
А теб - във правопис сгрешен.

текст: AntOurAge
снимка: от нета

сряда, 1 ноември 2017 г.

Време има

За всичко има време. 
Да пораснем има време.
Да бъдем честни има време.
Да бъдем добри има време.
Да сме щастливи има време.
Да се обичаме има време.
Да прощаваме има време. 
За всичко в този свят има време.
Време има, но нас няма да ни има...


Текст: AntOurAge
Снимка: Nedko Dimitrov Photography

вторник, 31 октомври 2017 г.

Будители


Събуждам се... В Деня на народните будители. След вчерашния маскен Хелоуин. Спомням си, че по улиците се разхождаха супергерои, клоуни, каубои. Усмихвам се и ми става обнадеждено. Може пък днес да видя по същите тези улици хора, преобразени като Ботев и Каравелов. Дори и само във сърцето си. Пак ще ги позная. А може да срещна и горди Хилендарци, пишещи утрешната българска история. Бранещи с любов Родината си като Левски. Ех, как хубаво би било да се разхождат и повече Вазовци, рецитиращи "Аз съм българче!".
Решено. Днес ще търся по улиците предрешени будители. Облечени в кауза и ценности, наметнали любовта към Отечеството, закусили с вяра и плам, пазители на българското слово, нарамили патриотични потребности. Призвани учители.
Събуждам се...В Деня на народните будители. А вие след Хелоуин още спите ли?
текст: AntOurAge
снимка: Интернет

Заспивай, Аморе!

Телефонът  звъни често...тогава, когато вече няма какво да си кажем. Не искаме... за да запазим, което е останало. Другото е минало свършено време в ла минор. Срутени мостове от фалшиви тонове. Изгорени страници. Недопито вино. Многократно претопляна истината ... 
Но истината, аморе, няма  температура. А тогава беше студено. Един огън на човек му е нужен в такива нощи.  "Една само клечка кибрит можеше да  помогне, ако посмееше да я извади от кутията, да я драсне о стената и да си сгрее пръстите!"  Последната клечка остана в приказката за малката кибротопродавачка. За да заспиваме с Андерсън, докато сричаме истината. И себе си. 
И все  пак...със последното пламъче надежда те питам "Искаш ли да ми кажеш нещо?"... Но системата  ни изключи. Говорихме много, а не казахме нищо. Заспивай, Аморе! Късно е ... да учим нотите, да поправяме мостове, да четем гладко в очите си, да пишем нежно по кожата си, да допиваме виното... Късно е да палим огън! Заспивай, Аморе! И  сънувай 

лято.
снимка: AntOurAge
https://www.facebook.com/theantourage/?hc_ref=ARQsb7sjOB_Q7Hw_F-WR0gO3yrS3vVcCD9cVoJR8ZOBZG69kLfrieqJ222aBTisPh-I&fref=nf


понеделник, 30 октомври 2017 г.

За разговорите

Вдишваш.. издишваш...Животът си върви. Твоят живот! Това чудо!!! Кога за последен път имаше възможността да проведеш разточителен, размислящ, осъзнат разговор?!? Разговор, в който да знаеш, че не се нуждаеш от маска, от куртоазна усмивка, от вяло утвърдително кимане... Разговор, в който едва смогваш да изложиш на показ всички бушуващи емоции, в който хилядите думи, които знаеш, не стигат да опишеш и изразиш дълбочината и задоволството от мига, в който се намираш... Пречистващ разговор, разголващ същността ти... И тези ситуации са така силни, че не е нужно да се повтарят ежедневно, защото след тях остава толкова много още за осмисляне, за разсъждение. Водят ни към следващото освобождение... Това са нещата, от Живота, които го осмислят. Които да те накарат да му се насладиш, да го изживееш с буря от емоции, от усещания, да ги вдишаш...издишаш...
текст: AntOurAge
снимка: Интернет

неделя, 29 октомври 2017 г.

Приятели...виждал ли си?

Приятели...виждал ли си?
Онези верните, със зачервени очи, докато преглъщаш поредни сълзи.
Онези, които първо от радост крещят, а после загрижено ти шептят: "Не го прави!". Тези тихите, докато разказваш мечти, усмихващи се с искрящи очи. Приятелите, които не свалят звезди.
А смело до теб в калта ще вървят, ако няма кой да те подкрепи.
Те не са мускетари, но от тях по-добре никой не може да брани. Те не са и летци, но знаят как да повеждат към нови висини. Тях не ги избираш с внимание, изчакваш времето да реши и се превръщат в имане.
Те оставят следи.
Приятели...виждаш ли ти?
Цели...
На части...
Фрагменти?



текст: AntOurAge

снимка: Интернет



Силни думи

Силни думи, красиви думи, страстни думи - желани са, жадувани, очаквани...
Създават емоция, пробуждат чувства, поддържат илюзия...
Издигат ни, влюбват ни, събуждат ни...
Думи са, без покритие, без действие, без отговорност...
Силни думи, красиви думи, страстни думи - измамни са, достъпни, удавящи са... - само това имаме, само това ни остава...
текст: AntOurAge
снимка: Интернет

петък, 27 октомври 2017 г.

Хайде на мола с децата!




Хайде на мола с децата! Викнаха майките от махалата. Тръгнахме цялата група. Кой пеша, кой  количката бута. Пристигаме доволни пред голямата сграда и тъкмо се почувствах като градска мадама, едно от децата избяга. Майките викат, децата пищят. Искат на свобода да сноват.  Поглеждам към Шипка и се сещам за друга подобна битка. Озаптяваме ги за пореден път. Започваме нашата обиколка с една оптимистична настройка. Магазините блестят и ни зоват с надписи по витрините, децата крещят и се въргалят сякаш са си вкъщи на килимите. Успяваме да влезем в мечтаната дестинация, но  за кратко "мечтана". Настана пълна стагнация. Детето се отскубва от количката и започва устремно да бяга по редицата. В една ръка нарамила чанта, в друга топка и книжка, уж на шопинг съм тръгнала , а играя на котка и мишка. В миг се сетих, че дойдох за подарък, а да погледна нещата не мога да сваря. Продавачите ме гледат снизходително, а аз започвам да изглеждам все по-мнително. Отказвам се. Грабвам детето и побягвам към касите. Проправям си със сетни сили път през масите. О, кошмар! Любимия кроасан. Ред сълзи, ред сополи. Половината рафт събори. Докопа и отвори кроасана, но в миг настана нова драма. По лъснатия под с финес малките ръчички  започват да полагат шоколадова смес. Бяло, зелено, червено на лице ми се преплитат и мисълта ми е заета само как да се омитам. Излизам от мола разбита. Следващ път едва ли ще има. 

За хората и ... охлювите


Вървя... след дъжд, както всеки ден. Никакво събитие. Пресичам булеварда и на косъм да настъпя едно охлювче, всъщност си беше голям охлюв. Пълзи си по пътя с ококорени очи ( поне изпъкнали “антенки”), а зад него ...следа. Да, тази често срещана следа, една никаква, а провокира мисли... Колко ли хора ще оставят следи след себе си, колко хора ще се постараят да внесат смисъл в краткия си живот, колко хора въобще се замислят дали има някой, у когото биха оставили своя “отпечатък”, дали ще се намери някой да поиска тяхната следа в живота си... Има човеци, също като охлювчета, които са пълни с доброта, чистота, със светлина, с любов за раздаване, със спокойствие, а сякаш тези ценности не са достатъчни, не са пожелавани. Те са скучни, незабелязвани, биват подминавани, не бързат, знаят, че може и да не стигнат... 
Все се търсят вълнения, адреналин, нещо ново, нещо УАУ, което само по себе си не е лошо, само че е краткотрайно, мимолетно, изпепеляващо, и след него няма следи, остава споменът...ако има оцелели, за да запомнят... Хората все изискват, искат, придобиват. И остават все празни. А за даването, за следите по улиците, в душите... не останаха ... охлювчета...

текст: AntOurAge